Наскоро попаднах на един коментар, че единствената функция на сърцето е да изпомпва кръв. Замислих се какво би било, ако наистина сърцето само изпомпваше кръв и нищо повече?
Значи ли това, че трябва да се откажем от нашите емоции, чувства и от нерационалните решения, които понякога нашето сърце ни ‘подшушва’? Какво би било, ако бяхме оперирани от чувствата си, ако не можехме да изпитваме любов? Може би някои от вас сигурно биха казали, че по този начин бихме избегнали и страданието, но какъв би бил тогава живота ни? Един свят от роботи, които взимат решения единствено на базата на логиката си. Може ли само логиката да ни заведе на мястото, където да бъдем щастливи?
Да си представим например, че вътрешно сте човек на изкуството и много искате да танцувате или да пеете, но здравият разум ви показва, че по този начин няма да имате стабилна професия и доходи, така че е по-добре да се ориентирате към нещо по-стабилно и престижно като право например, дори да не е това, което искате. Дори да си постигнете целта и завършите въпросното право, ще имате празнота, която дори не разбирате откъде идва точно, но няма да сте напълно щастливи, защото сте пренебрегнали желанията на сърцето си. И обратното, дори да си поставим цел, която за разума изглежда невъзможна, като например да сме свободни да правим това, което наистина обичаме, то сърцето се притичва на помощ и ни показва пътя, който трябва да изминем, за да може мечтата ни да стане факт.
Понякога, когато съм се чувствала объркана и не съм била сигурна кое решение да взема точно, съм се усамотявала и съм оставяла моето сърце да ме води и съм взимала най-нелогичното решение. Нещо дълбоко в мен, което не съм можела да обясня точно ми е подсказвало, че именно това е правилното решение за мен. И след време съм си давала сметка, че това наистина е било точно така. По този начин съм напускала работа, местила съм се в друг град и животът ми е тръгвал в нова посока и ме е срещал с хора и събития, за които дори не съм си и мечтала.
Това е именно нашата интуиция , която ни води и тя идва от нашето сърце, което знае кой е нашия път, който ще ни направи щастливи. А, не е ли това най-важното за нас? Сърцето е най-прекрасният пътеводител и компас, който можем да имаме, защото идва дълбоко от нашата душа. Но трябва да го слушаме, защото ако не го правим, спира да ни говори.