Предполагам имаш познати, които имат приятели, но въпреки това са самотни, както и такива, които се чувстват прекрасно както сами, така и сред компания.
Сигурно се чудиш каква ли е логиката в това да имаш уж много приятели, но всъщност да изпитваш самота? Много е просто, понякога хората слагаме маски, за да бъдем харесвани от другите. И не рядко ни се получава! Но какво всъщност се случва, нашите нови „приятели” са запленени от нашата лъжлива същност, а не от истинските нас. И ние не сме харесвани за това, което сме, а заради това, което сме се представили на другите. И поддържаме една измислена роля за пред другите, за да бъдем „харесвани” от тях.
Но докога така? Докога ще продължаваме да крием истинската си същност, чувства, рани, болки? И може ли това поведение да ни направи истински щастливи и да привлече правилните хора в живота ни? Ами, отговора е не, не и пак не! Няма как да имаме истински приятели, дори истински връзки, ако основата върху която сме изградили всичко е…лъжа, театър, фарс. Запомни, никой няма да хареса повече измислената ти същност от истинския ти! Бъди себе си, показвай винаги истинската си същност на хората, своите страхове, мечти, копнежи, гледна точка, стремежи.
Когато покажем истинската си същност пред света без маска и грим, това е момента, когато чудесата започват да се случват за нас и привличаме сякаш с магическа пръчка правилните хора в живота си, които ни обичат точно за това, което сме! А, по този начин няма как да се чувстваме самотни.
Тази статия все още няма коментари